Белият амур, както може би и името му подсеща, е с азиатски произход. Родината му в естествени условия са бистрите води на реките Амур и Усури в Далечния изток.
До преди няколко години той е бил размножаван изкуствено, за да бъдат зарибени някои водоеми с него.
Тази риба може бързо да наддаде 30 килограма и повече и дължина 120-130 см. Тялото е удължено, почти цилиндрично, покрито с плътни едри люспи. Гърбът е сивозелен, страните изсветляват със златист оттенък. Главата е широка, сплесната отгоре, с голяма уста. Има общи белези с речния кефал.
В млада възраст се храни предимно с планктон. Храната на отрасналите риби се състои само от водни растения - охотно "пасе" тръстика, хвърлена във водата люцерна, листа от зеле, цвекло и други. Затова понякога го заслеват във водоеми с богата растителност, за очистването им от обрастване.
Особено лятно време се храни интензивно, като изяжда толкова храна колкото е собственото му тегло.Разселва се във водоеми със стояща вода, заедно със шарана.